ХРАНИТЕЛНИ РАСТЕНИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Продължение от  ЛЕЧЕБНИ ХРАНИТЕЛНИ РАСТЕНИЯ

ПОДПРАВКА от чесън и офика: черноплодна офика (5 чаши) се почиства, измива се и се смила в месомелачка заедно с две глави почистен чесън, добавя се 1 супена лъжица сол, всичко се смесва. Получената смес се поставя в стъклен буркан, който се затваря и се държи на студено. Използва се като добавка към различни блюда.

Лечение с чесън: помага при грип, бронхит, пневмония, стомашно-чревни заболявания, холецистит, атеросклероза, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.

За чесъна като лекарствено растение се споменава в най-древните писмени паметници на човечеството — египетските папируси. В Китай се е използвал за лечение 2600 г. пр.н.е.

Авицена съхранявал 900 рецепти за лечение с чесън.

В Русия за пръв път се споменава ката лекарство през 1073 г.

Той и сега се използва за приготвянето на лекарствени жлъчкоотделящи препарати.

Например за профилактика на атеросклерозата е необходимо ежедневно да се консумират 2-3 скилидки суров чесън; това означава, че ще бъдем защитени от инфаркт, инсулт, склероза, хипертония — все болести, които са последица от атеросклерозата.

Човек, който редовно яде чесън, е изложен по-малко на инфекциозни заболявания на червата, защото това е най-силното средство срещу микробите и гъбичните заболявания.

Чесънът стимулира работата на черния дроб, бъбреците, стомаха, сърцето, кръвоносните съдове. Хората, които страдат от дискинезия на жлъчните канали, е полезно да ядат по половин или една скилидка дневно.

ДЮЛЯ. При разстройства в храносмилането, за възбуждане на апетита (в смес с оцет и мед), при лечение на диария и кръвотечения (отвари), при рагади на ануса (запарка от сок), за лечение на гастроентерити, спазматични колити, метеоризъм (ципата на плодовете).

КАЙСИЯ. Плодовете на кайсията са лечебни. В тях са открити големи количества калиеви соли и желязо. Използва се при анемия и сърдечно-съдови заболявания. Сушените плодове се включват в менюто на разтоварващите дни. При диабет не се препоръчва консумацията на кайсии поради голямото съдържание на захар.

В народната медицина на Китай се използват ядките на плодовете заедно с други лечебни растения при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и нефрит. Малко количество емулсия от стрити ядки се прилага при кашлица и хълцане. От месестата част се приготвят козметични маски при слънчеви изгаряния на лицето.

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА. Предпазва от онкологични заболявания и радиация. Използва се при гастрити с понижена киселинност (сурови, варени или изцедени плодове).

ВИШНА. Прилага се срещу диария (отвара от дръжките на плодовете).

ГРОЗДЕ. В народната медицина плодовете на гроздето се използват срещу глисти, за смъкване на температурата при бъбречни заболявания, при камъни в бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур; при хемороиди, кашлица, хриплив глас, кожни заболявания, при възпаление на стомашно-чревния тракт, запек, повишена киселинност на стомаха.

Настойки и отвари от гроздови листа се използват при ангина, а при кожни заболявания се правят компреси и изплакване.

ГОРСКА ЯГОДА. Подмладяващо средство, което пречиства кръвоносните съдове. Плодовете се прилагат за лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, при камъни в жлъчката, за възбуждане на апетита.

КАЛИНА. Настойка от плодовете се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при колити.

ЦАРИГРАДСКО ГРОЗДЕ. Плодовете се използват като жлъчкогонно средство.

ДРЯН. Използва се при диария (отвара и настойка от сухи плодове) и като жлъчкогонно средство (настойка от листата).

МАЛИНА. В медицинската практика плодовете се предписват като потогонно средство във вид на горещи отвари или настойки, приготвени от две супени лъжици сухи плодове и чаша вряла вода. Тази доза се изпива наведнъж и след 1-2 часа се повтаря.

В народната медицина плодовете се използват за подобряване на храносмилането, при скорбут, малокръвие, стомашни болки; настойките и отварите — при възпалена кожа и пъпки на лицето. Водни настойки от малинови листа се предписват за гаргара на гърлото при ангина и фарингити, а също и при остри разстройства, възпаления на горните дихателни пътища и на стомашно-чревния тракт, като кръвоспиращо средство при стомашни и други кръвотечения.

ПРАСКОВА. Предписва се като очистително (отвара и пресен сок от листата).

ОФИКА. Препоръчва се като леко слабително средство при лечение на хемороиди (сок от плодовете).

СЛИВА. Стимулира двигателната активност на червата, засилва перисталтиката, подобрява апетита и храносмилането; леко слабително. Пречиства организма от токсини и отпадъци.

ЧЕРВЕНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Подобрява апетита, стимулира двигателната активност на червата, намалява склонността към запек. Прилага се като антиоксидант.

ЧЕРНО ФРЕНСКО ГРОЗДЕ. Използва се при язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрити (пресен сок). Биостимулатор. Подмладяващи вани от листата.

ТРЪНКА. Предписва се като затягащо средство при диария (течен екстракт от плодовете), като слабително (водна настойка или отвара от цветчетата). Защита срещу онкологични заболявания (листата, корените, кората).

ПЕСЕКИНЯ. Прилага се като средство срещу диария (отвара от плодовете). Кората от песекиня е противораково средство. Антисептик.

ЧЕРЕША. Използва се за подобряване на храносмилането и на апетита, против разстройство, като пречистващо и подмладяващо средство.

ЧЕРНИ БОРОВИНКИ. Препоръчват се за лечение на стомашни колики, хронически ентерити, камъни в жлъчката. Плодовете и листата са антидиабетично средство.

ШИПКА. Предписва се като жлъчкогонно средство.

ЯБЪЛКА. Употребява се против разстройство. Каша от ябълки е чудесно средство срещу гастрит. Сутрин на гладно — 200-400 г ябълкова каша (ябълки, настъргани на ситно ренде) после не се яде нищо в продължение на 6 часа. Курсът продължава 10 дни. След известно време може да,се повтори.

ДИВА ЯБЪЛКА. Притежава захаропонижаващо действие и е подходяща при диабет.

ДИНЯ. Прилага се при запек и хемороиди като леко слабително.

ЗЕЛЕ. Възбужда апетита. Използва се при хроничен запек и хемороиди (кисело зеле), сокът — при язва на стомаха и дванадесетопръстника, за ускоряване зарастването на язви и срещу болки, за стимулиране образуването на стомашен сок при хипо— и анацидни гастрити.

КАРТОФИ. Пресен картофен сок се прилага при гастрити с повишена киселинност, запек,

язва. Сокът е изключително силно средство, заздравяващо раничките при стомашна язва.

КОПРИВА. Отвара от листа на коприва и кора от зърнастец се използва при камъни в жлъчката, стомашни спазми, запек, диспепсия. Показания: анемия, левкемия, заболявания на кръвта.

ГРАХ. Отварата от растения и зърна е силно пикочогонно средство и се използва при камъни в бъбреците. Граховото брашно се използва за топли компреси, които спомагат за разлагането на твърдите възпалителни инфилтрати, при фурункули и карбункули.

В народната медицина отварата от грахови зърна се прилага като пикочогонно средство при камъни в бъбреците. За размекване на отоци и циреи се предписват топли компреси от грахово брашно.

ХИПОФАЕ. Използват се плодовете, листата, кората и корените. Действа като защита срещу онкологични заболявания, радиация, против състаряване. Витаминозно средство. Повишава съпротивителните сили на организма при хипертемия. Листата се варят и се пият като чай (при грип, вирусни инфекции, простудни заболявания). Сокът от хипофае се прилага при авитаминоза, ракови заболявания, болести на черния дроб, пародонтоза, като общо укрепващо средство,

СИНЯ БОРОВИНКА. Използва се при неврози, състояния на безпокойство, късогледство, стомашни и чревни заболявания, като антисептик; притежава релак-сиращо въздействие (психорелаксант).

разнообразни,  хранителни, растения, билки, важна съставна част, от здравословния начин, на живот, лечение,профилактика, заболявания.

Автор: Виктор Востоков

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
споделяне в социални мрежи
Посещения:

Прочетете Цялата Статия...

РОБУВАМЕ ЛИ НА ХОРСКОТО МНЕНИЕ?-robuvame li-na-horskoto-mnenie

Какво ще кажат хората?

Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко пъти сте се съобразявали с другите, заради мнението им? Колко пъти сте се отказвали от нещо, което сте искали, за да не давате повод за клюки... Колко пъти сте се показвали не каквито сте в действителност, а каквито се очаква да бъдете?

                                       

Мнението на другите като пътеводител

В миналото моделът на поведение се е определял именно от представите на околните за правилно и погрешно, за приемливо и неприемливо, за допустимо и недопустимо. Колкото и съвременни, и напредничави да сме обаче, една част от нас и сега продължава да спазва „благоприличие” за пред „другите” – онези други, които се бъркат в живота ни и определят какво можем и какво не можем да правим, дават ни оценки, не ни спестяват коментари, изопачават истини, пречупват нещата през собствените си представи и убеждения. А ние, без да осъзнаваме колко безсмислено е да се съобразяваме с хора, които малко или никак не познаваме, започваме да живеем според техните правила.

Защото така са ни учили...

Защото наистина сме чували толкова много пъти, че е важно какво ще си помислят другите за нас, че твърдо вярваме в това. И умело се научаваме още от малки да играем роли, да бъдем учтиви с хора, които са ни откровено неприятни, да благодарим на досадната леличка, която ни е дала подарък, който не харесваме, да се извиняваме, дори когато не сме виновни, да се усмихваме, когато ни се плаче...

Да казваме, че сме добре, когато не сме. Да крием най-неприемливите си тайни, слабостите и несполуките си и да изтъкваме само и единствено успехите си. Учим се да подмамваме с фалшива външност и да прикриваме тъмнината в душата си, а най-много от всичко пазим от хората болката си. Онова „аз”, за пред другите, което показваме пред света, често няма нищо общо с човека, който сме в действителност. Просто защото хората одобряват само успехите и са безпощадни към грешките ни.

Социалният живот като фарс.

За да бъдем приети и да не ни одумват, от сутрин до вечер спазваме чужди правила и норми. Отживелица или не, все още има хора, които от малки се възпитават по този начин и когато пораснат, те сключват брак без любов, за да не бъдат самотни родители, или не се решават да напуснат съпрузите си, за да не им лепнат статуса „разведени”. Не смеят да повишат тон, за да не чуят съседите и да не „станат за срам”.

Предпочитат безмълвното нещастно съжителство пред това да „направят сеир”. На практика се лишават от всякаква емоция и риск, за да не изгубят така желаното им чуждо одобрение. Живеят според представите на съседи, близки и непознати... но къде остават самите те?

Къде е границата?

Разбира се, като част от обществото, се налага да се съобразяваме с някои негови изисквания, но все пак заради него не бива да пренебрегваме себе си и да се превръщаме в чужди на нас самите хора. Не бива и всяко наше действие да е продиктувано от това дали ще получим одобрение или критика, дали ще сме приети или отхвърлени, дали ще станем за смях и ще ни се подиграват...

Това би означавало, че живеем нечий друг живот, но не и своя собствен. И ако мама, баба, и други наши близки са били принуждавани да следват този модел, то вие можете да го разчупите, като отстоявате своите принципи.

Или казано по-просто, щом спрете да се „връзвате” на останалите, и те ще спрат да се занимават с вас и ще се насочат към някой друг, който все още не се е научил да живее не заради другите, а заради себе си.

Автор: Наталия Маринова

Живот в безсъзнание, какво ще кажат хората…

Учим се да подмамваме с фалшива външност и да прикриваме тъмнината в душата си, а най-много от всичко пазим от хората болката си.

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...

ПОСЛАНИЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА – poslanieto-na-jelaniata

Всяко желание, всяка цел е едно послание, насочва  вниманието ми към някаква липса, показва ми, че не съм там, където би трябвало да бъда.

При това винаги би трябвало да се питам: Изпълнението на моето желание би ли премахнало в действителност липсата? Постигането на моята цел в действителност ще ме доближи ли до мен самия? Какво би трябвало да направя, за да премахна наистина липсата? Какво би трябвало да направя, за да съм там, където би трябвало да бъда? Какво би трябвало да направя, за да бъда такъв, какъвто е бил божественият замисъл за мен? Какво да направя, за да се доближа действително към себе си?

Към каква липса иска да насочи вниманието ми това желание? Тази цел каква крачка всъщност ме приканва да направя? Какви изводи ще са необходими за действителното отстраняване на тази липса, за да се доближа действително до себе си?

Какво ще се промени веднага чрез това в моя живот? Как чрез това ще изглежда той от този момент? Какво трябва да направя, за да живея по-правилно, по-хармонично, по-добре? Какво е необходимо да се направи, за да не се налага животът да повтаря този урок?

Всяко послание е подкана да се учим. Желанията остават толкова често неизпълнени поради това, че подканата да се учим не е осъзната. Осъзнай нагласата за бедност и липса в своите желания! Бягай от липсата и навлез в съзнанието за благоденствие. Откажи се от желанието си и бъди желанието си!

Посланието на една ситуация

Често сме изправени пред наистина странни ситуации. Разбираемо е да се питаме: „Как можа да се случи това сега?”, „Това пък какво трябва да значи?”

Ситуация, в която ме е поставил живота, е също предизвикателство да се уча, за да мога по-лесно да осъзная сам себе си, да се развия, да срещна самия себе си.

Това е може би подкана да открия истинското си призвание и да го осъществя. Шанс да се превърна в едно цяло с едно ТИ.

И така задайте си въпроса:

    Защо животът ме поставя в тази ситуация? Какво е истинското ми призвание? Какъв е шанса на това партньорство? Какво трябва да направя, за да мога да го открия и осъществя?

    Какви изводи следват от това? Какви последици ще има това?

    Какво трябва да се направи?

    Какво трябва да се откажа да правя?

    Какво трябва да се промени?

    Какво ще се промени веднага чрез това в живота ми?

    Какво трябва да се направи, за да не са нужни повече в бъдеще послания в тази или някоя друга област?

Животът непрекъснато ми изпраща послания чрез все нови и нови посланици. Причината за всички писма, които получавам – любовни писма, реклами, предупреждения покани, призовки, съм самият аз. Мога да получа само каквото съм превърнал в необходимост, която да се случи. Трябва само да разпозная посланията, да ги разбера, да ги приема и да ги следвам като променя живота си по съответния начин. Все пак винаги трябва да различавам посланието от посланика и да не отхвърлям едно послание, защото не ми харесва посланика. Иначе ще се държа тъй като че ли съм отказал пощенски (паричен) запис, само защото пощальонът не носи вратовръзка или не ми е симпатичен. По същия начин не трябва да приема истината и мъдростта заради източника, откъдето идва, а само, ако тя докосне струната на моята вътрешна истина, ако вътре в мен прозвучи отчетливо „да”.

Аз съм единственият мислител в моята вселена. Всичко, което ми се поднася, са само предложения за учене, отправени от живота към мен, и аз решавам дали са част от мен, дали ще ги приема или не. Приемам само това, което припознавам като правилно, което наистина е част от мене.

Отсега насетне не приемам повече за валидно и оправданието: „Няма нужда да следвам посланието, тъй като и самият посланик не го следва.” Ако другия не го прави изцяло и съвършено, това за мен все още не е причина да не го правя докрай и несъвършено или въобще да не го правя.

Така също все по-ясно осъзнавам, че другият няма никаква вина, независимо какво „ми причинява”, тъй като той е само „посланикът на съдбата”, причината за това е в мен. Всичко, което ми е неприятно, само насочва вниманието ми към някаква липса в мен, иска в действителност само да ми служи и, да ми помогне.

В действителност никой не може да ми навреди, никой не може да ме измами, тъй като мами в действителност самия себе си. Дори когато това привидно му се удаде, аз съм този, който е получил дар, защото съдбата уравновесява въздействието или даже предизвиква неговата противоположност. Както пише в Гьотевия „Фауст”: Едната сила, която непрекъснато желае злото, и въпреки това създава доброто.

Осъзнавам себе си като частица от всеобхватния ред, че такъв, какъвто съм, съм такъв, какъвто трябва да бъда, и приемам сам себе си с благодарност в тази си битност. Осъзнавам, че животът се състои от една безкрайна поредица от първи крачки. Каквото и да се случва, в тази ситуация още никога не съм бил, и каквото и да правя, го правя за първи път. Животът е вечна премиера, без генерална репетиция, винаги е нов и неповторим. И независимо как се случва, той се случва винаги добре, и аз във всеки момент имам избор.

Няма нужда да се боря с живота или срещу живота, не трябва и да оцелявам, а в действителност да се уча да живея. Аз съм жива част от живота, изпълнен с доверие се впускам в него и по този начин в самия себе си. Тогава животът ме носи.

Тогава нямам нужда от „допълнителни уроци”, от удари на съдбата, от никаква криза и повече от абсолютно никакво крушение, които да ме принуждават най-накрая да направя това, което трябва да бъде направено. Трябва да постъпвам така само дотогава, докато съм настроен срещу живота и по този начин срещу самия себе си. Ако направя това, животът „безпрепятствено” се случва чрез мен.

Ако наистина се поверя на „бурната река на живота”, не плувам срещу течението, не искам да остана нито на единия нито на другия бряг, а остана в средата, тогава съм в съзвучие с живота, аз съм реката, аз съм цялото, аз съм в реката, в подходящата среда, в  дао. Научил съм, каквото трябва да се научи – аз съм този, който  СЪМ.

Източник: NewAge.bg

 

------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved!
бутон за споделяне Прочетете Цялата Статия...