Артикул № V484R - Годежен пръстен от жълто злато с 1 брилянт! 0.08Ct G/SI Общо тегло (гр.):3.01 Благороден метал: 14ct. жълто злато
Когато е на жили, те се проследяват по дължината им. Най-дълбоките мини за добиване на депозирано в жили злато са в Южна Африка на дълбочина над 3 km под земята. На такава дълбочина температурата може да достигне до 65 градуса по С. Мините се охлаждат от най-мощния климатик в света, построен специално за целта.
Освен в жили, злато се намира и по повърхността на земята. Най-често по корита на реки, промито и довлечено от буйни води, между речните камъни и чакъл. Може да е ситно, примесено с пясък и глина, но може и да е на едри парчета. Най-едрото монолитно парче злато, намерено до сега, тежи 2280 тройунции, равняващо са на над 68 килограма. Намерено е било на 5 февруари 1869 г. покрай черен път в щата Виктория, Австралия.
Най-големият откуп, предложен някога за освобождаване на затворник, е бил даден през 1532 г., когато испанците залавят водача на инките Атахуалпа. За да го пуснат, той им е предложил злато, което би запълнило стая с размери 7 метра дълга, 6 метра широка, с височина човешки бой. Испанците се съгласяват, но след като взимат златото, убиват вожда въпреки договорката.
„Златните” олимпийски медали са излети от 92,5% сребро с 6 грама злато, прибавено като украса на медала. Сребърните медали имат същото количество сребро, но без златото. Бронзовите са сплав от мед и цинк.
За най-големи майстори-златари на всички времена са признати двама души - Петер Карл Фаберже и Бенвенуто Челини.
Петер Карл Фаберже (1846 – 1920) е бил придворен бижутер към руския царски двор. Направил е много забележителни бижута през кариерата си, но е най-известен с „великденските си яйца”. За първи път става известен заедно с брат си Агатон по време на първата всеруска изложба на бижута в Москва през 1882 г., където двамата братя печелят златен медал.
Цар Александър III подарява първото великденско яйце на жена си Мария през 1885 г. Тя е толкова възхитена от подаръка, че цар Александър поръчва на
Фаберже да прави по едно яйце всяка година за подарък на Мария, до неговата смърт през 1894 г. След смъртта на цар Александър III на престола се възкачва синът му Николай II, който поръчва да се правят не по едно яйце на година, а по две - едно за майка му Мария и едно за съпругата му Александра. Традицията продължила до 1914 г., когато положението в Русия станало нестабилно и вече не му било до великденски яйца.
Няколко години по-късно цар Николай II бива екзекутиран от комунистите. Фаберже успява да направи 50 имперски великденски яйца през живота си - десет от 1885 до 1894 г. и четиридесет (по две на година) от 1895 до 1914 г. За 42 от яйцата се знае точно къде са и кой ги притежава. 8 са изчезнали безследно.
