Всеки човек е отговорен за греховете на другите малко или много,тъй като всички сме свързани чрез общия Колективен Дух и самото наличие на тези прояви,винаги засягат всеки човек,независимо къде се намира. И ако се осъжда нечие поведение,то излиза,че човек осъжда и Себе си,не съзнавайки това. В Новата Епоха целта не е да се сочат с пръст грешниците,а да се показват веднага конструктивни начини за промяна.
Но не само на думи,всеки може да преподава и дори някои хора считат,че е достатъчно да се каже в лицето на "грешника" големината на неговото злодеяние,вместо да се покаже ясно и точно какво да се предприеме,за да не се допускат неправилности повече. Друг е въпросът ако Човек по принцип осъзнава какво върши и няма желание да се променя към добро или му идва твърде недоброжелателно твоята намеса, ако ти си по-младият да речем,или таи в себе си мания за непогрешимост, или не харесва лично теб.
Повечето от вас може би не вярват в предопределеността. Но всичко, което се е случило, е трябвало да се случи. Сещам се за Еклисиаст:
“Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато”
И нали, точно благодарение на него, сме това, което сме в момента. Да кажем, че съжаляваме за нещо в миналото означава, че съжаляваме за това, което сме в момента.
Защото, ако само едно нещо, беше по- различно, ние щяхме да сме други, сега.
Миналото е за да погледнем към него може би с усмивка. То е, и за да ни научи, че ние сме ключът. Защото винаги, когато всичко свърши, разбираме, че ние сме решили, да бъде така. И сме стигнали до тук – да грешим.
А важно е,кои сме днес, кои ще бъдем утре. Вчера сме били други.
Дали днешните стремежи и вяра са основата за бъдещето ни Аз и не бива да съжаляваме за това, което сме преживяли, защото опита е този, който определя живота ни от този момент нататък?!
Това е днешната ни тема
------------------------------- © 2010, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! споделяне в социални мрежи Krasimir Kurtev
