Докоснете се до тайната философия на минерали и кристали.Минералите и кристалите имат феноменални свойства, лечебни и магически за човека.

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Денди: Какво самообладание само!

Видяно:

 Без грим срещу света

Почтително или не – на гостите им се подкосиха краката. Едни взеха да поправят възли на вратовръзки, други - грим. Имаше и такива, дето незабелязано се опитваха да изтрият грима си, обхванати от неочаквана, ала горка срамливост. На помощ им се притече доброволка от гражданско сдружение „Без грим срещу света”, която със специални тампони отмахна чевръсто пласт след пласт. 

Особено трудно, но пък и вълнуващо бе с медийно лице, което при отмахването на всякой пласт в транс промълвява: „ От bTV, от NOVA, от TV2, от reTV, от BBT, от BNT …” и в хода на това археологическо установяване на макиажните паметни плочи на телевизионно присъствие, един безкраен мемуар, накрай от лице му не остана кажи-речи нищичко. Активистката се разпищя, съзряла сриването на платформата на сдружението, а как без платформа, все пак, в един така объркан свят, додето медийното лице припряно засъбира отлепките и ги сглоби ловко в нова и вълнуваща персоналия – залог за бъдащ успех. Какво самообладание само! 

Филистер със спенсър и рогови очила поднесе кърпичка на плачущата и я успокои, че понятието за свят в съвременността било деградирало и омрачено, тъй че с грим или без грим... но тя избухна в още по-горки ридания..., шум, който не можа да съкрие липсата на истинско страдание.

Чудно как, на приема се бе промъкнал и телевизионен екип. Всъщност защо пък чудно – телевизията намира как да се промъкне навсякъде и го превърне в усреднено никъде... Водеща, която уж тайно зубри реплики, намира време да отсече:
-Това няма да го снимате! И това! И онова... Осветление! Камера едно... Къде ми е оризовата пудра?... Шш-шт...

Накрая се оказа, че ще снимат само и единствено нея, ала не бе готова с репликите, а само с готовността да погълне камерата за йоще по-голема сензитивност на кадрото. Съвсем скоро щяха да я сменят, защото се бе появила по-глупава дори и от нея, с по-голяма глътка и далеч по-вулгарни крака. Истински телевизионен деликатес – крака, които ще да изтлеят студийно! Кльопачка, тъй да се каже... хм…

 Всички гледат телевизия? 


Какво всъщност гледат? Може би новини? Не ги чуват, освен ако не става дума за землетресение, убийство и инцест. Научно популярни филми? Ни най-малко – липсва търпение. Държи ги нелепа връзка, от която нямат сили да се отрекат. Общи положения. Обобщеност на жестика, отчуждена и върната им прескъпо в понятията на професионализирано постигната прилика. С какво?

Трудно е дори човек да си го помисли - вероятно става дума за степени на безформие, при които взрени в екрана дебили сдават себе си като сдобиват форма от сборна безобразност на телевизионно клише. Страх да се не отпадне от “света на другите” и закачане за най-популярното, от което разкачане няма. Разбра какъв е проблемът на простолюдието. Не разбират нищо, освен канализацията на съществуването, която съставляват буквално и с телата си, ала си въобразяват, че разбират. 

Нещастни са, защото достигат граница, която не могат да пресекат, а обричат и други на нещастие, внушавайки им, че напълно ги разбират. На всякоя цена да бъдат еднакви – туй им е залогът. Повечето от нещата пожелаваха, само защото са ги отнели от другиго. Оплячкосваха дори и себе си – така, по навик…

Сър Мартин, който проваля всичко. Кобила, разпознаваща пари и вършеща и други неща за възхищение.
И тъкмо тогаз подразбра, че няма какво да му кажат, наистина няма... А казват премного, дори настояват да говорят. Няма и какво да покажат. Изглеждат зле и не сочат безценни картини. Какво сочат, ако не нищожност.
”Отново се стремиш към нищожност! Махни се!”

Съблюдават медийни сценарии. Сочат окаяно съществувание не в смирениe, а в недоволство. Някои бъхтят във фитнес зали, за да докарат циците на мъжествеността, подходящи за дамски сутиен. Други се превръщат в медийни звезди и до безкрайност репетират вдигане на пръст за оповестяване на печалба. Трети вдигат един друг пръст или пък показват готовност да го поемат и това е то... социалността на социалната им жмичка.

(откъс от моята книга "Приемът. Kapuzinergruft", изд. СИЕЛА, 2010 г.)


------------------------------- © 2016, Красимир Куртев - Алеф автор, All rights reserved! споделяне в социални мрежи